لأني أسافر فوق الغمام
شعر: عيسى عدوي
ترجمة: د.عبدالرحمن أقرع
لأني سهرت مع النجم بالأمس أرشف حلو الكلام ..
.فماكان مني مع الصبح إلا هديلالحمام .
...وقطعة حب مع الشهد تأتي لتجلو عني ...هموم الزحام ..
..فما ضاع مني ..سيأتي سريعا ..فشدي الحزام .... ...
لماذا الصراع...وقلبي هو البحر فلتركبي.
..ومنذ التقينا فكل الحروف استدارت ...وكل التواريخ تاهت
...فما عاد يجدي ... المداد القديم ...لنكتب في التو تاريخنا .
.. على ربوة في ثنايا الغيوم ..
.لنحفر في الصخر ... صفرا كبيرا ..
..علىصورة القلب ...حتى يدوم ...
لأني اسافر فوق الغمام ..
.فرمشي عجيب الهوى... لاينام . ..
.ويحري ... هو الكون…… كليشواطي ...
وموجي من العشق ..مسك الختام ...
.وعيناي ثقبان في الكون سود . ..
وقلبيكبير ...ورمشي حسام ..
..هلمي فهذي النجوم أستفاقت ..فمن ذا ينام؟؟؟
*******
تعالي لنرسم ..فوق الثريا ...دموع الكلام
ونعزف للحب لحن الوصال ... بدفء الوئام
.تناسي غبار السديم ..فما عاد يجدي
شهاب يصوب نحو الغرام
...فهذ ي شموس المكان استباحت
عطور المجرات ...حتى استقرت
على شاطيء الوعد ...تغفو ...
قبيل انطلاق مع الفجر ...تسعى ...
لتشرق فوق بحور الظلام ...
******
دعيني أسافر ...ولتتبعيني
إذا غبت حتى ..أتاك المنام
ساترك فوق الكواكب .. اشلاء قلبي
تضيء الظلام ...فلا تجمعيها ...ولا تقربيها
دعيها ...ترفرف ...في كل تل ...كسرب الحمام
Защото пътувам над облаците
Изса Адауи-Палестина
Превод: Абдулрахман Акра
----------------------------------------------
Защото вчера нощувах със звездите
пиейки с тях сладките думи,
сутринта нищо не остана от мен,
освен гукане на гълъбите
и едно късче любов
идва с медът за да отхвърли от мен
грижи на натрупването,
а това каквото се губи от мен...
то ще се превърне...
затова си подготви…
Защо се колебаеш докато корабът е мой, сърце,
качи се
А откакто се срещнахме всичките букви се обърнаха
и всичките истории си изгубиха пътя
Затова старото мастило вече не става да си пишем нашите истории
в момента... на един хълм сред облаците.
Нека в скалите вкопаем една голяма нула
с форма на сърце... и вечно да остане
Защото пътувам над облаците,
моите ресници са със странен стремеж
и затова не спят.
А морето е самата вселена.. целият съм брегове
и моите вълни са от любов.
Очите ми са две черни дупки в света,
сърцето ми е голямо.. и сабя е моята ресница.
Хайде ела... че звездите се събуждат... кой спи тогава?
***
Ела да пишем над звездите сълзите на думите
и да свирим за любовта мелодия на срещата ..
с топлината на близост
Забрави за праха на съзвездието,
че вече метеоритът насочен към любовта е безполезен.
Ето местните слънца си позволяват аромата на орбитите,
докато се настанят
там на брега на обещанията. където спят
преди съмване...
и тичат за да изгреят над морета на мрака.
****
Нека аз да пътувам... и нека ти да ме следваш.
Ако отсъствам докато спиш, тогава ще оставя над планетите
разкъсани частици от моето сърце,
за да светят в мрака.
Не ги събирай... и не се доближавай до тях.
Остави ги да летят навсякъде
като ято от гълъби...
المفضلات